Тръгна си
Само миг дели таванът ми от срутване.
Приспаните кашони с непотребния багаж.
Автобусите ще дойдат след изпускането им.
Ще се търкулне младостта по мокрия паваж.
Години на преспускане със глад запряни -
във ъгъла до свитото кълбо от коте.
Ще ближа старите любовни рани...
Че любовта си тръгна, пред живота.