И клетвопрестъпни думи
отново редиш в тишината...
И пак предаваш ума ми
в черните ръце на тъмнината...
В килия мечтите закючваш...
оковаваш ги в здрави вериги.
И в дни на самота ги осъждаш,
прокудени в далечни манастири.
Гласа от устните отнемаш,
неспособна съм вик да отправя.
Нощем емоциите ми превземаш,
та и миналото си да забравя...
Ти! Ограбваш ме така безсрамно.
Крадеш, дори от моите чувства...
Отне ми всичко ловко и коварно -
дори сред хора пак се чувствам пуста.
Не знаеш колко обичта ми струва,
ти никога не заплати за нея...
Любовта печели се, не се купува,
а ти дойде и без да питаш, взе я.
И сега проклинам те, нещастен бъди!
Покой не намирай, гори во веки в Ада.
Плащай! Искам твойте кървави сълзи.
За теб в сърцето ми вече няма пощада.
