Съдбата, дремеща на камък кръстопътен

[Gentiana]

Боже,
ако нервите можеха да звънят,
когато са опънати до скъсване,
моите щяха кантата да сътворят...
Има мигове, когато всичко наоколо
мръсно е
и стъпките в дълбокото
забравят пътя назад,
опърничаво вървят и не спират,
не замък, построила съм си
цял стъклен град
и сюжет с главна роля си режисирах.
Не ме гледай!
Криво огледало е мойта душа,
в нея ще си деформиран и смешен,
мислех, че си ми сроден,
но разбрах, че греша,
напразно Съдбата езика си чеше,
няма да ме убеди
и компромисът е скъсан лък,
стрелата право в сърцето ще уцели...
Кръв и музика... Нирвана...
На живота напук.
Кръстопът 
и сега в тъмното... накъде ли?