Еделвайси в кратери от болка

[Gentiana]

Тревата реже
като с призрачна коса
нозете на конете призори,
когато уморените души
препускат бясно
и блести върхът на ножа.
Разстрелват чувствата ни .
Съгрешили?!
Може би...
Но капки пот по бледата им кожа
замръзват и прогаря този лед
дълбоки рани, кратери от болка,
в мъгли забулен погледът напред
и хвърлен зар-какво, къде и колко?
Забравеното всъщност предстои.
Прокълната съм в пиля перушина
да са крилата,
дето трябваше да бъдат на орли
или пък ангелски...
Една добра причина,
да скоча в бездната от непрогледен мрак.
О, Боже, как опиянява този полет!
Дори да е последен...
С`е ла ви.
Живот-енигма.
Моля, събудете ме напролет!