Крещиш ми да се махам от живота ти,
ала наум повтаряш "Остани!"
Веднъж ли не погледна във очите ми?
И докога така - на приливни и отливни вълни?
Научи ме да бъда като теб жестока
научи ме да не прекланям и глава
научи ме да препродавам гнила стока
научи ме да не оставам и сама...
Научи ме да бъда черна гарга
във ятото от бели ,нежни птици
научи ме и да не ровя в стара рана
А ти наистина ли толкоз храбър бил си?
Научи ме на хиляди игри любовни,
кога да плача,колко да се смея...
Но ти не ми диктуваш пътищата ми съдбовни,
и няма да ми кажеш как и колко ще живея!
Крещи ми да се махам,или да умра,
крещи да се изнасям от ума ти...
Но аз на още повече ще те науча,знай!
Тепърва се нагласям да сломя света ти!
Ще те измъчвам с твойте методи "велики"
ще ти показвам бавно как се проси любовта,
ще те поканя в ятото-сред диви птици....
А после нека си отида,даже и сама...
И мъничко ще ми тежи,ала ще бъда пак щастлива
уроците от тебе и съдбата си ще съм научила
И повече със никого не ще да бъда горделива,
какво съм ти дала двойно ще съм го получила!
