Просяци нощем да ме бяха искали
пак повече от тебе щяха да ме искат,
червени облаци да бяха ме подтискали,
пак повече от тебе щяха да ми бъдат близки...
Самотен единак да бях сред стадо вълци,
пак по-щастлива бих се чувствала...
отколкото през нощите ми пълни с страстни мълнии,
когато мойто младо тяло си отблъсквал...
И повече причини да ми беше дал
и повече надежди аз да бях оставила
пак всичко щеше да е същия провал...
Аз исках малко ,но и него съм забравила...
Най-прекрасния туи стих до сега
![heart [heart__]](http://forum.stih4e.bg/Smileys/default/Zz017.gif)