Отивам си,но не за да избягам,
а шанс за да си дам,и не на теб...
Днес грешната си плът в пръстта полагам
обричайки я /много се надявам/ на живот по-лек.
В ръцете ти полагам да заринеш
една любов и тяло,и живот
Съдбата ми обаче трябва да подминеш,
тя моя си е-само моя в този гроб...
Ще си я взема,пък каквото се получи...
И червеи да я разяждат-моя си е пак
Отивам си,но няма да се случи
да ми я вземеш-няма как...
Не се е още в този свят родил човекът,
на който даже нея ще даря...
Отивам си,в началото и края на разлъка,
Отивам си,със тебе няма да се примиря....
