Можеш ли да рисуваш карамфили?

[Gentiana]

И ако спомените ни са
в счупената чаша,
ще изтекат ли със
разсипания чай
в зори?
Лимон без лед
е слънцето.
Таз наша
история
е като шест
без пет.
Нали?
Рисувам ти
червени карамфили
с зелено тебеширче
по стена
от нежност.
Ти ги бършеш
със пешкирче
и ми се смееш.
То това си е игра.
И руква смях
по прашната настилка
на леко скучния,
провинциален град.
Захвърлена
през рамото костилка
навярно праскови
след време ще роди,
ако се вкопчи
в почва с щедра пазва.
Ти вярваш ли в това?
Аз май че- да.
Във мислите ти
лекичко полазвам
и там след малко
ще се сгуша
и... заспя.