Във всяка твоя вещ магия вливах тъй нелепо
домът ти омърсих със грешни пръсти.
Сега магьосница,а бях момичето което,
когато църква видеше се кръсти...
Безбожница съм станала,прости ми!
Не вярвам в Бог,не вярвам в дявол.
Една причина само намери ми
задето винаги към мен си бягал
Луна ли бях,която даже и студена,
ти светеше по пътя към върха?
И верен изход от дилема?
Не ,никога това не съм била....
Желание за път напред ли бях?
Или пък подтик към откриване?
Съмнение съм била-да не сториш грях
едно вълнение,затишие и спиране....
Не съм била,това което трябваше,
ти сам ме нарисува,аз пък се самоизтрих
Магии правех ти, а чувството ми бягаше
и без да искам май завинаги те нараних...
