Приятели...
Не ми разбивайте сърцето. Плача с глас.
Там отвътре (май душата ) ми се счупи нещо.
Умирам. А за жива ми е толкова познато.
Този пламък. Който духваш като свещ.
Животът ми е крехък. Непосилно стичам
дните си , река от сушата непреваляла.
Аз не съм река, приятели. За да обичам,
често се събирам разпокъсана във цяла.
Затварям си очите. За да пиша с душа.
Поет ,на който му откраднаха небето.
Изхабих се да страдам по онова (любовта).
Приятели, не ми разбивайте сърцето.
