Да бяхме се обичали поне
не истински,а просто по човешки
поне докато наш'то време изтече
макар белязано от хилядите грешки
Да бяхме се целували така
не истински,а само със усмивка
за да не страдат нашите деца...
тогава щеше да си бог,а аз щастливка...
Да бяхме се прегърнали със чувство
не истински-а просто като хора,
чието изживяно лудо блудство
се примирява и ги пуска от затвора...
Да бяхме се поглеждали понякога
не влюбено-а някак с благодарност
че дните ни и нощите отвлякоха
единствена останалата вярност....
