Вятърът носи пера от уморени птици

[Gentiana]

Разсипани карамфили
по пътеки от злачна мъгла,
дълги сенки унили,
влачещи в тъмното
блещукащата си плахо душа,
аз не знам още колко има
до онзи миг, в който ти,
в който аз
ще се докоснем, съгрешили
да се мислим за богове,
вярващи, че е в нашата власт
целият свят в краката си да сложим
и от думи рози и ириси да валят,
когато мисля за теб,
настръхва моята кожа,
чувствам такъв неистов глад,
че до последната клетка се забравям
и само тогава съм птица с уморени крила,
милувка с пера е нещо несравнимо,
а какво ли е да те помилват с душа ?

[иринка]

 [inloveee] [inloveee] [inloveee]

[Gentiana]

 :kissoflove: :kissoflove: :kissoflove:

[ilusia]

 [bravisimo]

[Gentiana]

:)