Към дъното ( Е примирение)
На обичане не стичат дните ми душата.
Превалявам. Като котва, ще се спусна устремена
към дъното. Разбих се на пясък и чакане.
А дъното, приятелю, Е примирение.
И там ще се запаля като факла. Забрави ме.
Като първа обич, никой мен, да не запази.
Не искам да знам кой ми е враг. Поименно.
За да падам спокойна. И да не мразя.
