За мене във самотните си нощи мислиш,
писма ми пращаш по небето...
За да успееш ли греха си да изчистиш?
Или сърцето ми да сгрееш във небитието...
Недей посмява повече да се стараеш
не си мисли,че съм останала
в света ни ...без дори да знаеш
за мене той е раната зарстнала
Пази си думите за другите любови
дали си жив отдавна съм забравила
С усмивка препрочитам пак писмата нови,
ала горя ги...Своя избор съм направила.
