Самичък ме създаде от стъкло-
незнаен иструмент с прозрачно бъдеще.
Не бях цигулка от дърво,
нито хармоника със звукове измъчени...
в наслада се извивах като струна,
в ръцете ти-на виртуозен музикант,
и много още нощи исках да остана будна,
и много още в този транс ...
А устните ти щом започнеха
да вливат дъх в оловното ми тяло,
те всички сили ми източваха,
душата те оставяха ми опустяла...
Не ми и трябва вече!Винаги съм закъсняла.
От търсене ,и отдаване, и от смиреност.
И свойте песни всички съм изпяла
и само липсва ми едничка споделеност...
А имах своето отдадено на музика сърце,
по нотите ти то вървеше,после стана камък.
белязана завинаги от твоите ръце,
отивам си...изстинах в нотен пламък...
