Очакването... толкова потиска,
прилепва ме за рамката на тесния прозорец,
и струва ми се - някъде си близко,
и иска ми се да те викна, да отворя...
През тънкото стъкло минават хора -
безчетни плоски образи и същества...
Това, което виждат те, не им говори
за истинските, ценните неща...
От другата страна и аз съм плоска -
картина на очакване - стоя
и стапям се в стъклото като восък,
полека задушава се свещта...
От другата страна стоят въпроси,
без отговори, зяпнали с уста...
Не ги заглеждай - светлината ми не носят -
та те са просто отразяващи тела!...
А истината... е от моята страна.