Път през нищото ме остави да търся-
проклета... и безсилна... и сама.
Да стъпвам в кал и да се спъвам в мърша,
да пия дъжд отровен,искайки вода.
Благословена от отровен дявол,
да стана спътница на негови злини-
да видя как било е щом е нямал,
с какво да купи хорските сълзи
През ада остави ме да премина-
да тъпча трупове да пия им кръвта,
да се покланям пред магьосник зинал-
да ме погълне с злобна си уста.
А в него вътре брод да диря без да спирам.
С останки /като мене/ ,да съм във кошмар,
а после остави ме радост да намирам
дори когато и живота шибне ми шамар.
Поне ще съм във тоя свят където,
се случват чудеса заради нас самите...
Във ад недей ме пуска!Мене и съцето клето,
че веч от адове си ослепих очите.
