« -: Септември 01, 2007, 08:36:11 am »
Бели пера край леглото ти,
ангел ли си бил през нощта?
Докосната бях, нежни лотоси
цъфтяха в моята душа
и някаква фина мелодия
ме водеше през мочурливи блата,
страхувах се, огромни фотоси,
прожектираха гладната ми нищета,
исках гласа ми да се слее
с ехото от стъпки в нощта,
исках болката да занемее,
миг преди да стъпя на брега
и плясъкът от криле
беше музика,
както моя ден бе нощта,
ръката ти-флейта тръстикова
показваше пътя ми към дома.
Бели пера край леглото ти
шепнат ми нежно и искрят,
роса или сълзи- капчици.
До теб уморени чувствата ми спят.
« Последна редакция: Септември 01, 2007, 09:43:05 am от Gentiana »
Активен
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
Как от нас уезжают ненужные больше такси.
