Кобила бяла

[Gentiana]

Не идвай с черен кон,
нощта е тъмна
и бялото , аз знам, че ще блести,
ще хапе мрака,
няма да осъмнем,
ако ни хванат стражите ми зли,
но черното поглъща светлината
и ако гушнеш ме на коня,
там пред теб,
докато стигнем свободата,
ще съм черна,
с душа загърната в вдовишки,
тежък креп
и няма нежността ми да е твоя,
останала робиня на нощта,
дори сълзите ти с дъха ми да се слеят,
ще бъде късно, тъй да се спася.
Не идвай с вран жребец,
дори и силен,
послушай ме-кобила избери
сребристо бяла,горда и красива,
на нея ти далеч ме отнеси.