От дъх на дъх изпивах твойте устни.
От огън в огън те изпепелявах
Пристъпвах клетвите със стъпки дръзки.
От дума в дума те предавах
От сълзи в сълзи те изплаквах.
От ден във ден те мразих,ненавиждах.
От грешка в грешка те натяквах
и после чуждите очи те виждах...
От път във път се лутах раздвоена.
От чувство в друго чувство се пренасях.
Съмненията ми се вливаха в съмнения
Понасях удари.И безразличието ти понасях.
От стъпка в стъпка се изгубих.
От бяг във бяг от теб избягах.
Изгоних се.И тебе те прокудих.
Защо към нищото ръцете някога протягах?
