На клада за любов ме изгори.
Парчета обич хвърляй ,да подклаждаш огъня.
Във пламъците жаждата ми утоли,
и дай ми въглените,дето досега съм молила.
На кладата си днес ме съживи,
парчета изгоряло тяло ми събирай.
Да се обръщам за живец,да ме боли.
До мене стой-със мен умирай.
Изгаряй ми окървавените сълзи.
Изагряй и душата.Не,не спирай.
Когато и последен стон издам, ми помълчи.
А после в пепелта ще ме потърсиш.Не,не ме намирай.
