Знаеш ли колко от тишина боли?

[Gentiana]

Не потъвай в мъглата,
остави ми надеждата,
тя се дърпа, горката,
но ти нямаш милост, вървиш.
Забърквам се в себе си.
Тежи ми пустотата.
Знаеш ли, знаеш ли,
колко от  тишина боли?
Омръзна ми да съм чужда,
не искам да бъда никоя,
и винаги втора
в нечий привилегирован,
стъклен свят.
Маски и фотоси,
фалшива нежност,
губя се по улиците
на измислен, безличен град.
Изоставени къщи,
вратите отворени,
но никой не чака,
няма лъч светлина
и тези прозорци,
с мушката повяхнали,
навяват единствено само тъга.
Остави ми надеждата,
нежността си вземи си я,
каменно цвете,
по-студено от смърт,
без дъх и ухание,
пада в душата ми.
Счупени спомени в здрач дъждовен
звънят.

[sim4y]

оо знам адски боли но знам че и се справяш страхотно със всяка муза която нахлуе в главицата ти  [inlovee]

[Gentiana]

 :) благодаря ти, че мислиш така  [inlovee]

[vesselin]

Това твоето на нищо не прилича.Вече се подтиснах.На път съм да спра да пиша.Как може човек да пише перфектно като теб.Поздрав за силния стих,Гео! [lol]

[Gentiana]

айди сега не ми се прави на скромен , не знам кой изби рибата на едно друго място и обра звездичките на хората  [lol] [lol] [lol]
А че няма да спреш да пишеш, то си е ясно като бял ден, така чеее...
хммм, поздрави и на теб, Вес  :), благодаря!

[Don_NUTSO]

aplaus2

... всичко се губи по улиците ...

[Gentiana]

 [heart__]
http://www.youtube.com/watch?v=L7mi_I8e7fE&feature=related

[неземен]

Знаеш ли колко,
наистина колко,
от тишината...
от тишината
боли.
Каква болка,
чудовищна
болка
вътре, в душата,
пулсира,гнои.

Когато самичък,
безумно самичък,
подобно
едната луна,
беседваш със нея
и стихчута сричаш,
във обич се вричаш,
а тя ти смее,
като истинска
лека жена.

Като вълк в планината
самичък в гората
започваш да виеш
от жал.
Наоколо никой...
тишина е и... тихо.

На кой ли му дреме
за тебе  и мене...
светът е отдавна
заспал...