Момичето влезе в стаята.По погледа и' личеше,че се страхува от него.Да,това беше нейиният баща,но той бе олицетворение на цялата простотия,която може да се побере у човека.Обичаше го с цялото си сърце,но и го ненавиждаше заради това,което той никога не успя да бъде,а именно-истински баща.
Когато Сю беше малка,той по цял ден работеше,а когато се прибираше вкъщи бързаше да се навечеря и да седне пред телевизора да гледа футбол.Да,вярно,че печелеше хубави пари,но това съвсем не беше достатъчно на малката Сю,която просто се нуждаеше да я прегръща по-често.Тази чест се падаше на майка и'-Елън.Елън бе тази,която създаваше и с огромни усиля успяваше да запази семейното огнище.Съпругът и' просто нямаше сърце за това.А и от него не се изсикваше,простичките занимания като гледне на мач и пийване на бира бяха достатъчно за него удоволствие от живота.
Когато Сю поотрасна и започна да ходи на училище той все още не знаеше кой клас е тя,а и не му трябваше,защото жена му се оправяше с тези неща.А Сю просто изпитваше паническа нужда от баща,така и не успя да го намери...Животът я позавъртя и тя постепенно свикна с мисълта,че баща и' е това,което тя никога не би искала да бъде-плоско и адски беземоционално същество.Въпреки всичките и' опити да се сближи с него , в моментите на ярост, когато той крещеше и чупеше всичко около себе сизардаи едно паднало на земята боклуче,тя се убецдаваше все повече и повече,че иска да отиде далеч от него някой де.
И ето ,че този ден наближаваше,тя вече беше на 20 и я очакваше да замине за град,много далече от родния и'.Тогава започна кошмарът....
-Ела тук!ЗАщо не си вкарала къщата в ред?Кога най-сетне ще разбереш,че трябва да си вършиш задълженията?Не схвана ли вече,че щом те храня трябва да правиш каквто кажа?-от устата му капеше пяна ,а очите му я гледаха настървено.
-Но все пак съм със счупен крак-промълви момичето...
-Но все пак това не ме интересува!-продължаваше да крещи мъжът.
Сю се разплака-от болка и непримирение,от гняв и разкаяние,чувстваше се виновна,че този човек никога не успя да я възприеме като дъщеря,а просто се държеше с нея като с вещ-никому ненужна вещ.
-Всъщност ,ми е все едно!-изкрещя с все сила момичето-Все ми е тая,разбираш ли?Заминавам!Отивам си!Напускам!Край!Наммери някой друг,на когото да крещиш и да изливаш простотията си!Аз бях дотук!
-Не ме интересуваш,малката!Отивай си,няма и да те потърся там.А щом беше дотук,какво още търсиш в моя дом?Напускай веднага!Махай се.И окото няма да ми трепне.Ако искаш се самоубий,пак ще ми е все тая!Не ме интересуваш,разбра ли?!
-Разбрах,разбрах,всъщност винаги съм те разбирала...
-Какво пък си разбирала ти?!Я изчезвай,не ми трябваш вече,щом не правиш друго освен да лежиш,аз да не би да съм те създал и отгледал,за да ми лежиш?
-Да всъщност винаги съм се чудила за какво си ме създал,но и винаги съм се надявала да е поне мъничко заради това,че мога да ти бъда дъщеря....
-Да,ако беше малко по-умна и добра ,можеше и да ми бъдеш!
-Махам се...Мразя те!-изкрещя момичето и затръшна вратата.
След миг ревеше ,като ранено животно и се опитваше да събере мислите си,ала не успя.Грабна чадър и излезе.Навън беше адска буря,а тя смо вървеше-без посока и цел,вървеше и капките дъжд се сливаха със сълзите и',гръмотевиците заглушаваха риданият аи',а светкавиците се забиваха право в свитото и от болка и безсилие сърце,за да разкъсват и там ,каквото бе останало .В момента на ярост бе забравила колко силна и спокойна всъщност е.Видя църква и се запъти към нея,само там можеше да събере мислите си и да поиска съвет от приятел.Влезе и се прекръсти,седна на най-задната пейка и замоли Бог.От очите и' капеха сълзи,сълзи ,за които никой не би могъл да и'завиди,сълзи,които проливаше за първи,а може би и последен път в живота си.
Когато се събуди беше в странна обстановка-навсякъде около нея имаше цветя и бели и усмихнати хора я поздравяваха,а тя лежеше на пухен облак.Дали бе в друг свят?!Поспря едно дете и го попита:
-Ей,малката,ще ми кажеш ли къде съм?
Красивата малка принцеса се усмихна,в тази усмивка Сю видя нещо много познато,ала не успя да се досети точно какво.Тогава детето отговори:
-Е ,как къде,ти си в миналото.
-А какво правя тук?-попита изумена Сю.
-Как какво,разкриваш тайни....
В този миг детето побягна нанякъде,а момичето изтръпнало тръгна след него.Спряха в двора на огромна бяла къща.Там се бяха насъбрали много хора.Но какво видя Сю!
-О,Боже!Та това е мама!А този човек?!Кой е той?!Това не е татко!Защо е прегърнал мама?Защо този човек прилича на мен?Защо....-хиляди въпроси нахлуваха в обърканата и'главица,по бързо отколкото тя можеше да им отговори.
Закрачи тихо по пътеката и се спря в един ъгъл зад беседката,на която седяха хората и заслуша.Мъжът и жената явно се сбогуваха,той отиваше на война,а тя и дъщеря им го изпращаха.Целунаха се и прегърнаха запоследно и той тръгна с думите : "Обещай ми,че ако не се върна до два месеца,ще намериш баща на дъщеря ни,каквото и да ти коства!",а Елън тихо и смирено му отвърна "Обещавам...".Елън заспа.Когато отново се събуди се озова на сватбата на майка си и сегашния си баща...Тогава всичко и стана ясно....усети болка ,усети гняв, усети вина....
Събуди се от кошмара.Беше в църквата,там където застана ,когато влезе.Беше измокрена от сълзи,но и успокоена.Чу глас,който и' казваше: "Върви си ,дете,върви,разбра вече ,че нямаш вина,разбра и ,че си най-добрата,ала нали разбра и друго,няма как да станеш истинска дъщеря Няма какна неистински баща."
Олекна и'.Беше свободна.Тръгна си и се усмихна: "Идвам ,животе нов,идвам!"
