Свири ми, цигуларю, засвири ми песен!
Със струните ти ще се заизвивам!
Гласът ми в такт със тях ще влезе лесно.
Свири! Без песните ти аз умирам!
Свири ми! Музиката ти е вдъхновение.
Докосвай нежно недокосваните длани.
В твойте думи намирам своето спасение.
Свири ми, да бъда пак твоя и желана!
Разказвай, скитнико, не спирай да разказваш!
В ръцете ти лъкът е сякаш обещание
за светове, съдби, живот, които ми показваш,
И водиш ме със звуците към мойто покаяние!
Свири ми, свирачо, свири ми без спираш!
Поведи ме към Рая. Пей и води!
Свири, без песните ти аз умирам.
Плаче цигулката. И ти поплачи.
Разливай във чашите твойта мелодия!
По масите пръскай болящи сълзи!
Туй тука е кръчма, а аз съм пародия,
Пияни сме всички, недей ни щади!
Пияна от музика. Пияна от болка.
Пияна от алкохол. И е грозно дори!
Трябва да тръгвам, но даже не мога,
прибери ме в сърцето си... прибери!
Вземи ме със себе си, да бъда струна,
в ръцете изкусни. Изпъвай ме в грях!
Да бъда мелодия,сладка заблуда...
Но тази вечер спаси ме! Спаси ме от страх!
by иринка & GaLLeRy
