По лунните лъчи в нощта вървя си,
Събирам мрак и малко страх,
а уморени очи пак кръвясали,
все търсят тих пристан и бряг...
Днес на кон съм и меч от отрова държа,
щит нямам, вместо него държа изсушена глава,
Главата на моите малки, жалки желания,
Глава издържала милион изтезания...
Зовяха ме Конникът-мрак,
И даже Безглавият войн,
а всъщност съм прах,
пръстнат в посоки безброй.
Хаос. Това днес е моето име.
Смърт-това днес мойта съдба,
А аз там съм умислен,
сам, прах под дъжда...
