Допитване!...

[{dulgokoska}]

Чудя се кога ми е по-тежко...
В моментите, в които си отиваш...
Или пък по- са ми болежки...
Щом при мен се връщаш, щом си идваш...
И кое ли повече ще помня...
Паметта ми е стабилна, но, естествено...
Има граници, има си и спомени...
Които се открито не поместват...
А зная всяка твоя мисъл...
Движение на устни или тупкане...
Заглеждала съм твоето бездействие...
Усещала съм всичките ти стъпки...
Кога ли ще се случи и това...
Сама да те помоля да заминеш...
А после... сам-самичка у дома...
Да чакам да се върнеш, да те имам...

[иринка]

Имаш искрените ми поздравления за красивия стих! [evala]

[Gentiana]

ех, ти, вещице  :p
красиво е  [inlovee]

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

 [inloveee]

[GaLLeRy]

И аз се питам това всеки ден ...  [confused] [confused] [confused]


Поздрави , стихът е много истинен!