Ще ме потърсиш в чужда сянка окована,
и там, където няма да ме има никога.
Ще искаш да съм тук,дори измама-
или пък страница от изживяна приказка.
Ще ме поглеждаш през стъклото на живота,
с ръце протегнати към диаманти висини.
Ще ме намразиш,та нали съм твоята голгота,
която толкоз предизвика,ала не откри...
Ще ме кълнеш със поглед впит във въздуха,
че тая бях ,която с тебе беше никоя,
усещане,и трясък,а и ритъм в музика,
видение или жена,в просъниците викана...
Каква ли още бях в мечтите ти изгнили?
Нещастие и блян,човек или земя?
Такава, дето ме създаде, мили!
Неискана ,нечакана,ала единствена в нощта...
