Мъчно ми е.Думи вече нямам.
Очите ми говорят повече от тях.
Отчаян вик и чувството,че бягам.
Сълзи нечакани и мъничко следи от прах.
Горчи ми вътре.Думите ми пак ми стягат.
Опитвам,ала тежко ми е да ги изрека.
Обръщам се за връщане,но падам...
Не зная колко имам повече да понеса.
Усещане за цялост на хазарт залагам.
Или печеля или губя път.
А миналото уж завинаги оставям.
Завинаги,ала не искам да е смърт.
Ще го заключа в камък,ала няма да забравям
това ,що утре ще съм,дето бях преди...
Съдбата си в ръце на другата полагам...
И пак е мъчно...За отминалите дни...
