***

[The Branded]

Лежим с гръб един към друг,
не обелваме дума,само лежим.
Как допуснахме да се стигне до тук,
не успяхме срещу ината си да се обединим.

От всяка твоя ласка лъха студ,
опитвам се да те стопля,да те разбера.
Но ти просто стана хладен,груб,
няма начин времето да върна.

Лежим с гръб един към друг...
има ли смисъл да си мълчим?
Ако така си решил-тръгвай от тук,
недей да ме мислиш-не успяхме да се спасим.

"Всичко хубаво си има край",
глава към тебе не обръщам.
В ад се превърна нашия рай,
за нашата любов се измъчвам.

Ставаш от леглото,стигаш до вратата,
силна съм,мълча...
Разваляш тишината...
"Сбогом"-тръгваш,вече съм сама.

Излизаш!Мълча все така с гръб към теб,
усещам празнина,тъга в сърцето,
студено е,върни се-душата не е лед,
прости,върни ми ти небето.

Лежим с гръб един към друг...
всеки мъчли,за нещо си мисли.
"Обичам те"-прошепваш с гърлен звук,
изваждаш ме от злвещите кошмари.

Всичко мисъл е било,
благодаря на Бога,че те има...
Всяко зло за добро,
за всяка връзка болка има.