И в сянката на Слънцето изгаряш

[Gentiana]

Ако съм сянката на Слънцето
дали ще бъда топла
или душата ми ще си остане
ледник в зимен ден?
Онези странни звуци
са сподавените вопли
на слабостта, надигаща се в мен,
която знае, че небето е високо
и че за да летиш,
ти трябват чифт крила.
Самоубийствено се хвърлям
в бездните когато...
единствено когато... още спя.
Сънувам лятото на утрини сребристи
и къпя се във изворни води,
така искрящи и гальовни,толкоз чисти,
като разплакани, затворени очи.
Навярно грешна е кръвта ми непокорна.
Забавят вековете тежък ход
и пласт след пласт наслагват се минорно.
Дали пък времето си има собствен брод
през който преминава в паралели,
повтарящи забравени вини
и дебнат чувства, странно оцелели,
тъй гладни, че от страх нощта крещи?
Косата ми, превръщаща се в вятър
по клони голи къса струни. Писък сляп
суфлира болката в срутен амфитеатър.
парче илюзия наместо клисав хляб
ще сдъвчем апатично на закуска
и после някъде ще се пилеем -прах, мъгла,
с насочен делник-пистолет. Рулетка руска,
наричана за кратичко - "Съдба".

[sunrise]

Опитах се да си те представя като сянка на Слънцето, но.... не успях :). Защо ли? [mhmm]....  [bravisimo] [bravisimo] [inloveee]

[Gentiana]

 :p ни знам   [lol] [lol] [lol]