Горчиви рани.Пепелни огнища.
По тялото ми.Вътре във душата.
Блата от ярост.Тиня ме разнищва.
Поглъщам пясък.Стенат ми устата.
Обръщам трета чаша със текила.
За миналото пия.И за мене си.
А колко болки вече съм изпила.
И чашите оставиха ми белези.
Ранени белези.От слънце и от вятър.
Самотни писъци и споделени грехове.
И бряг,от който винаги съм бягала,
но който с всички сили още ме зове.
И пречи ми по пътя си да мина,
препъва ме и хищно ме примамва.
Извика ме за огън,после пък изстина.
За истини ме кани,после ме измамва...
Къде отивам?Или пък се връщам?!
Брегът на езеро,отричан и мечтан
дали ме мами ,като го прегръщам?
Живот?Или брегът е в мен събран?
