Заспивам вече.Тихичко и ти заспи!
Не обвинявай.Всичко ни се връща!
Нощта ни пази с своите очи.
С косите си ни гали и прегръща.
Обръща ни безсилно вечността,
към опаките краища на нашто ложе,
което ни е писано се случва,и съдба,
закриля ни,и да ни мъчи малко може.
Приспива ни с усмивка и сълзи,
дъхът на тъжните звезди над плажа,
далече е ,но с двама заедно тъжи,
и иска приказка да ни разкаже.
За лека нощ или за тежко,болно утро,
което ще ни събере и раздели,
заспиваме,а то ще бъде мъдро,
защото плаче за погубени съдби.
Разказва.Думите като куршуми,
убиват ни.На място заковават,
мечтите ни,(дано се не пробудим!)
към вечен сън ни призовават.
Не мислиш ли,че вече си отидоха?
И нощите и дните споделени?
Звздите и нощта ни не събираха,
защото просто сме от Бога разделени.
