Звъни...

[иринка]

Тежко' ми! Нека се съсипя!
Със нощното кафе сама стоя.
Внимавам ужким да не го разсипя.
Изля се.Чашата се счупи.Закънтя.
Звъни в главата ми.Разлива песен.
На нож ми скърца.Май че ме боли.
Проводено от писък бесен,
кафето сладко почна да горчи.
Призвънна телефона-звук на стари думи
във мен се блъска и не ми се спи.
Притичвам.Май е само във ума ми,
и обичта и телефона не звъни.
Камбани пискат,грачат на умряло,
умират птици покрай мен,във мен -мечти.
Не ми се спи,в сърцето ми е вяло...
А този телефон не спира да звъни...
Притичвам пак.Слушалката прегръщам.
Свободно дава.Вече полудях.
На пустото легло с сълзи се връщам,
наказана с мълчание за смъртен грях.

[angel4e_f]

Идеята е страхотна,както и стихчето..познато..и аз сякаш съм "откачала" така понякога.

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

 [wish all my love] [love]

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

 [cvetee] [cvetee] [cvetee]

[gabi_gabi]

мълчканието е голямо наказание...  [reevvv] иначе хубаво стихче  [a taka]

[Arwen]

Много е хубаво... [reevvv]

[иринка]

Благодаря ви сладури!!!!!!!! :kissoflove: :kissoflove: :kissoflove: