Черно наметало покрива ми лицето.
Тъмни сенки прегръщат мойто тяло.
Дъжд пороен вали ми във сърцето.
С нощтта се сливам в неделимо цяло.
Боса стъпвам по камъните черни –
пробожда, реже всеки мойте стъпала.
Кървя... но тъпча мислите си скверни.
Опитвам ред да сложа в своята глава.
В сърцето лумва огън, но дъжда го потушава.
Само пепел се простира вътре, скрита в мен...
Нима тази участ ми живота кратък заслужава?
Нима ще бъде вечна нощ... без светлина и ден?
Не! Не мога...просто така да се предам!
Дори да си пожертвам живота... Ще се боря!
Дори на дявола душата си ще дам...
Каквото трябва ... ще го сторя.