Нещо мое в теб...
Нещо твое в мен...
Нещо като малка магия.
За да е светъл уморения ти ден.
За да помня. За да те открия.
Минаваш през тълпите
като избягал слънчев лъч.
След теб остава дъх
на хвойнова тайна.
Прониквам в нищото.
То се дръпва със жлъч.
Пада сянка помежду ни незнайна.
И ако поискам отсрочка,
ще ми отговориш -
никога! Забрави!
В джоба ти смачкана,
търкалям се жална.
Всички сметки се плащат в брой...
И тази...Нали?!
Сага филмова, многострадална.
Ако със камъни огъня чист задушим,
къде ще стоплим
премръзнали душите си?
Бъдещето ни е розово,
но само когато спим.
Понякога сами превръщаме
в сиви врани дните си.
И когато протегна доверчивата си ръка,
дай ми твоята. Не си играй на надменност.
Мълчанието ти е дълбока, пълноводна река.
Ще се удавим в нея и двамата...Непременно.