И най-гъстата мъгла се вдига (Gentiana & Eamon)

[Eamon]

И най-гъстата мъгла се вдига (Gentiana & Eamon)

Тази глуха, жестока мъгла
трие стъпките ми и ги заличава.
Заминавам... Нощта е сестра,
но не може, уви, да прощава

и не може да те замени-
ти оставаш безкрайно далечен.
Ще те търся, когато боли,
даже то да е в порив обречен.
                           
Тръгваш, и аз няма как да те спра..
Протягам към теб свойта ръка,
с надежда да те задържа.
Но обгръща те тази мъгла.

И нищо, никога не ще те замени.
Аз ще бъда винаги обречен.
Сърцето все за тебе ще тъжи.
Но не ще бъда никога далечен.

Крехка близост в стъклата ми ще зазвъни
с тънките пръсти на хладен вятър,
молещ да го пусна. За теб ще ми сподели,
видял те да бродиш из стар амфитеатър.

Там сенки от миналото танцуват свой танц
и играта им е виртуозно плачлива.
Аплаузи, публика, през зъби:с`е ла ви...
А светлината в сърцето бавно изстива .

И ето края.. ти потъна в мъглата.
Дори стъпките ти не се чуват вече.
Останах сам във тъмнината.
Ти замина някаде далече.

Но аз ще чакам мила моя.
Отново да те видя във покоя.
До мене силно пак да те прегърна.
И с обич цялата да те обгърна.