Тъжен свят

[NiksY]

Привечер, мирис на умора,
примесена с въздишки и тъга,
по улиците стотици хора
вървят самотни в вечерта.

В рехавата тъмнина копнеят
за ласки техните сърца,
но е късно вече да намерят
и пак сами вървят в нощта.

В нейните обятия заспиват,
замислени за утрешния ден
и все по-сигурно откриват,
че пак ще се събудят в плен.

В плен на своите тревоги,
на хиляди несбъднати мечти,
и ще станат малко строги
и много хладни да не ги боли.

Привечер, мирис на умора -
градът е пак в мълчание облят,
болезнено разбират всички хора...
живеем в много тъжен свят.

[sunrise]

 

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]