Разплакан залез
Като разплакан залез.В очите ми се стичаш.
Най-последна за теб. И после до смърт равносилно...
Аз съм толкова твоя. Колкото ничия.
Аз съм толкова трезва. Като мътно на вино.
Живея през теб. Защото ме няма.
Минавам и после... Минавам отново.
И гледам стъклата. През тях се минава.
Когато изгаряш. От недоогън.