"И където точно свършва обичта..."

[{dulgokoska}]

Ако ми каже... къде точно свършва обичта...
Ако може до ръба да ме докара...
Ако ме застави да прескоча и ръба...
Ако успее... дума давам, че тогава...
***
Ще се хвана за ъгловатия край...
С поглед и сила в очите от кестен...
Ръката свободна ще повика и Май...
И Януари, те с клепки ще плеснат...

Тогава ще пада сняг от лъчи...
С онази безумна различност...
Разнообразни снежинки по всички страни...
Под краката на мене ще легнат трагично...

И Края ще сторят безкраен, кат мост...
С форма на пръстен, аз камък не искам...
Халката ми трябва в този живот...
Да стори човека любим и единствен...

Да покаже той колко безмер специалност...
Съвършенство и също недостатъци сто...
И повече даже, и гама, тоналност...
Петолъчката моя събита в око...

И то като кестен, красиво и топло...
Не, не като моите полупразни очи...
А като полупълните погледи мои...
Ще целува снежинки, ще сее лъчи...
***
И където точно свършва обичта...
И където аз накрая и' се хвърля...
Там ще има сняг... и сторила кръга...
Онзи Някой ще погледна... Ще прегърна...
23.09.2007

[Zatoichi]

Карсив стих,чувствен!

[dylgokoska]

Карсив стих,чувствен!