Да не говорим за това

[Gentiana]

Не искам да говорим за това...
Отвътре ще ме изрисува скритата болка.
Стоманеносиви и оловночерни петна,
като куршуми, корозирали
преди време ...Колко?
Някак си ще спре залезът да тежи
на раменете превити под нещо свое,
което носи на безумието тежестта.
Няма смисъл да казваш-това е мое.
Нищо нямаме в този
убийствено безчувствен свят.
Душите ни са сляпородени.
Цял живот стремим се
да се завием в нежността.
Тя все не стига... Всичко е зеледено.
И когато си мислим,че един само дъх
може да стопи леда от сърцето,
то се чупи.Толкова много стъкла.
Не галят, режат.Сляпо е и небето.
Не искам да говорим за това.
Полека унинието хоризонта ще последва .
Някакво камъче стискам в хладната си ръка.
Речно камъче, мъничко неугледно.
Нямам нужда от скъпоценни,
които фалшиво ще ми блестят.
В това е скрита песента на реката,
която нощем тече в съня ми
през някакъв измислен град,
чуден град, където ми се случват нещата,
така, както ги искам и имам нужда. Моят свят
не е завит в амбалажна хартия,
омазнен и мръсен.Дори да умирам от глад
не искам боклуци, помия отказвам да пия.
Но днес просто не искам да говорим за това...

[me4tatelka]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

[Gentiana]

 :) :kissoflove: