Това небе не е моето,
тези звезди не познавам,
тази трева не мирише на в къщи,
тук сам съм и страдам...
Думи незнайни,
лица непознати,
мирис на тайни,
и хора чепати...
Тук водата е безвкусна,
хлябът- въздушен прозорец,
тук свободата невкусил,
сам съм в мрака затворнк...
У дома... У дома...
За това днес жадувам...
У дома... Ето мечта...
Това всяка нощ аз бълнувам...
Българийо далече съм и страдам,
за твойте планини, реки, море,
и тук далеч от тебе падам,
и пак се моля аз на колене...
Желая в къщи, искам там...
А тук съм пак и страдам сам...
Кошмарът свършва скоро вече...
и близко съм, а не далече...
Искам в България липсва ми всичко... :( :( :(
