Повелителка в тъмното

[Jane]

Понякога се чудя - прекалявам ли?
Вечно съм във тая тъжна сладост...
И в себе си се питам не оставям ли
премъничко парче душа за радост.

Това ли съм - трагична меланхолия?
Писалката ми пише черни рими.
Но в себе си се питам: Боже, мои ли са?
Толкова ли станах нелюбима?

Стига... Знам добре какво съм.
И знам, че е защото не намирам!
Вървя по собствени пътеки, малко боса,
но знак по знак посоката откривам.

Вече нямам страх от празнотата.
Мортиша съм. От прах не ще се крия.
Във тъмното намирам красотата
и спомените пазя във кутии.

Тъгата, празнотата, тишината
са моите безумици-сестри.
Свикнала съм с тях и аз самата
не бих дала и една да си върви.

Когато нещо стане част от теб,
вече ти отива. Даже много.
Вяра съм и търся си Човек,
но може би ми трябва тая болка...

 

[XpacTa_lavista]

Много е хубаво

[elf`s_soul]

но може би ми трябва тая болка...

[Jane]

Голямо благодарско!

[phibi]

Ти си знаеш - обожавам как пишеш.

[Jane]

И ти си знаеш - винаги съм ти благодарна, когато казваш тия думи.. ;) Даже ми е малко неудобно..

[Gentiana]

 

[ranenia skorpion]

Адмирации и от мен .

[ilusia]

 

[Jane]

 

[{dulgokoska}]

улучи ме...

[Jane]

улучи ме...

Радвам се... 

[nikfa]

Още преди да се регна тук влизах само,за да чета стиховете ти...Прекалено са хубави,че чак боли...Искренна съм в това,което казвам...Поезията ти е животодаряваща! 

[Mistic]

Прекрасно... 

[Jane]

Още преди да се регна тук влизах само,за да чета стиховете ти...Прекалено са хубави,че чак боли...Искренна съм в това,което казвам...Поезията ти е животодаряваща! 

...Ето тези думи вече ми звучат нереално...
Какво бих могла да ти кажа, освен едно ОГРОМНО БЛАГОДАРЯ!
Наистина се радвам, че така възприемаш писанията ми...

Прекрасно... 

Мерси, душа! Знаеш, твоята преценка ми е ценна...