Приличам на отлива –
дълго си тръгвам
и никога с теб не оставам.
Но приливи липсват.
Не съм ги рисувала.
Просто защото ги нямам.
Приличам на птиците –
нямам си никого,
скитам се. Търся.
Но нямам какво да намеря.
Трошици събирам.
И после ги пръсвам.
С небето си мислите меря.
Приличам на мида –
затварям се в себе си.
И теб не допускам при мене.
Приличам на минало –
тъмно и пусто,
затворено в тягостно бреме.
Приличам...
Но знаеш ли, май не приличам.
И колкото дълго да бягам,
винаги в теб се обичам.