Отивай си
Спри да ми говориш за любов.
Ще започна да ти вярвам.
После ще си окача въжето.
Защото тя е твърде красива.
Защото ,моя любов,
такава съвършенна любов...
няма.
Всичко е прах.
И всичко е на вятъра.
Отивай си!!!
Ще се престоря, че страдам.
А няма да страдам.
Сърцето умира като паднала птица.
Без усет. В мираж. В копнение.
Така се превръщат надеждите...
в поредната гара ...
опустяла от неидване.
И науж отново ще е всичко.
Ненавиждам те.
Имам очи, които са слепи.
И ти затова ме обичаш.
Защото съм измислена. Ранимо цвете.
Фея. И грешница.
И не уморявам с чувства никого.
Седя на коленете ти,
защото съм такава... лека.
И никога няма да бъда твоя наистина.
Защото те обичам със сърцето си.
А тя е толкова красива.
Искай я!
