Бяло и студено като сняг

[Gentiana]

Бях алчна,ревнива и ината,
а залезът спомените ми крадеше.
Превити мисли  гонеха светлината,
жесток вятър на душата ми стените рушеше.
Исках да съм от морска вълна по-нежна,
а бях като вещица проклета...
Докосвал ли си с ръка пряспа снежна?
Тогава знаеш колко е сиво небето,

как пръстите ти не могат да свирят,
защото трошат се клавишите на тишината.
С дъха ми думи-ледени висулки се рапират.
Сама на себе си съм най-върл неприятел.
Окуцели надежди хвърлят на пустотата-
гладна лъвица. Ще ги разкъса непременно.
После кръвта ще е жертвоприношение.
Смиляват се боговете. За последно.