Тупти едва... облечено в кървящи рани.
Последни глътки въздух взима си през тях.
За панахидата раздадени са всичките покани.
И нека няма сълзи, а танци, музика и смях.
Агонизира в болки... но не се предава.
Бори се за всеки следващ миг живот.
И завета свой така ни посвещава :
Да сме силни... да свалиме робския хомот.
И разпокъсано е ... с кръпки, с липси.
Зеят дупки от конци личат следи...
Дето някой е запълвал празно място.
Дето нескопосано закърпвал си го ти.
И макар да ви изглежда грозно, жалко...
Въсщтност носи изящтна красота....
Онова което ей сега след малко...
Ще умре скърбящо в самота...
И ето... пуслира за последно...Сбогом!
Затихва, млъква... следва вечен покой.
Аз зная, че ще страдат на света за него много.
Ще го оплакват със сълзи – порой.
