Дъждовни капки се сипеха от всякъде,
търсех те, но ти не беше там,
аз стоях и чаках в мрака,
а сърцето ми се разбиваше на хиляди парченца...
Не исках да знам какво е без теб,
копнеех за деня,
в който твоето докосване щеше да е достатъчно,
за да прогони болката...
Защо позволи всичко да си отиде,
защо не ме задръжа близо до себе си,
защо продължих да те търся толкова дълго,
защо построих света си около теб...
Ти беше моят свят,
да те няма теб е все едно да няма звезди,
които нощем да осветяват небето…
Да те няма теб е все едно да няма звезди,
които да ми напомнят за дните,
в които ми обеща че винаги ще те има,
и че никога няма да си тръгнеш...
Защо не остана с мен,
защо ме остави сам в мрака…
