Премръзнал есенен ден

[Gentiana]

Мокрите пейки...
Тънките струни на дъжда...
Джаз по ноти... Паважът,
покрит с петолиния от листа.
Трябва ли всичко да е тъжно?
Трябва ли нещо да умре?
Златно-червено, горещо
искри в полуздрача сърце
и в камини от изгрев
росата пламъчета гаси.
После лумват копнежи.
Огън буен гори.
Всяка есен донася
шепи с грозде и светлина.
Смесва горест и вино-
коктейл за нощи на самота.
Щедра чаша прелива,
но налей ми и пак
да се чукнем за здраве.
Поглед пълен с гъст мрак
мами плаха целувка
и отронен копнеж.
С тънко токче обувка
траква.
Носталгичен стремеж.
Ще затворя сърцето.
Вън отново вали.
И студеният вятър-
шепне-ех, се ла ви.
C`est la vie...
И когато премръзнал
спре отвън късен ден,
може би ще отворя.
Може би е ...за мен.

[Mistic]

Много, много хубаво!  [inlovee]

[dodic]

Определено ще е за теб Гео - отвори. :)
Поздрав за чудесния стих.

[Gentiana]

Mistic,dodic, благодаря ви ,момчета  :)
[heart__] [heart__]