А нима ще успееш във тази борба,
в която залогът е твойта душа,
нима не съзнаваш, че твоята слабост сега,
няма с кой да делиш щом останеш сама...
Животът е кучка, светът се руши,
но дали трябва на него да приличаш и ти,
сърцето ти спира, кръвта не кипи,
животът умира, всяко усещане спи...
Бягаш, падаш и пак се изправяш,
но спомени в тебе пак те провалят,
откъсваш от мен малко тъга,
тя ще е винаги с теб прости за това...
И яркия спомен за щастливите дни,
останали слънчеви във теб ще вали,
ще измива радостта от новия ден,
и с болка ще връща мисълта ти към мен...
П.П. Още вчера трвбваше да я има тази провокацийка ама се скапа сайта... с пожелания да е по-устойчив във новия си вид...