Без музика

[Gentiana]

Когато мимозите
спрат да свиват листата си
и безсрамните им пръсти
просят сгъстена светлина,
търкалят се
златни и сребърни монети
в езерата с вехнещи лотоси,
с бавен стриптийз
съблича се денят.
Празнотата е най-пълна
по залез.
Пренаселена диша
с тревожно-заглъхващ хрип.
Чувствал ли си се някога
толкова уязвим и жалък,
като дете в прегръдките
жестоки на летен грип?
Няколко крачки
ще догонят тъмното.
На рамото му ще сложат
припозната ръка...
Обръщане... Непознато лице.
Леща вдлъбната,
отразява лъч светлина.
Мълния в ясното небе.